По време на детството, правим бели, за да проверим границите на нашето поведение. Ако някой ни възспре, обичайно никога не започваме отново. Но игривият ни дух се устройва винаги да не извлича общо правило от това или, ако такъв е случаят, да не го прилага никога, защото той търси да изпробва същото нещо в най-различни ситуации. Ако трябва да сложим наименование на това поведение, то би било "гъдел", защото детето изпитва лукаво удоволствие да тласне нещата още по-далеч. Докато в самото детство търсим да изпробваме границите на своето поведение, в юношеството и в началото на пълнолетието, се впускаме във преоткриването на нашето тяло, след като сме осъзнали новите му функционалности. То претърпява видими промени, впечатляващи както нас, така и нашето обкръжение, и даващи ни нов социален статут. При момчетата мускулатурата се развива най-видимо и това затвърждава статутът им на силния пол, който може вече да излага на показ своята сила. При момичетата, бюстът ги прави много женствени, дори да не прави само щастливки.
Преоткриването на своето тяло е придружено от въображението, което се развива около него и фантазиите върху това на другите, обикновено от другия пол. Фантазията отваря нови полета за изследване, които еволюират и се обогатяват с времето. Той ни позволява да развием нашият собствен еротизъм. В последствие, мастурбирането играе много важна роля, защото структурира и кондиционира нашето сексуално поведение. На първо време, то позволява да се опознят външните полови органи. Докато физическата преграда "запечатва" достъпът до вагината, мастурбацията при момичетата остава изключително клиторна. Известна фрустрация може да произтече от това, още повече, че каквато и да е културата, която притежаваме, пред собственото си тяло винаги сме сами и препятствията от морален аспект падат като маски една след друга. От чисто прагматична гледна точка, рано или късно въпросът може да се постави по този начин : "Каква е ползата от този орган, който остава недостъпен ?" За момчетата, дори да нямат сексуална активност, съществува винаги физиологична и жизнена "употреба", единствените бариери тогава са от морален аспескт. Някои момичета откриват със сигурност клиторният оргазъм преди дори да са имали първите си сексуални отношения. Желанието да се отиде отвъд поражда фантазмите от сексуален характер.
Как да се избере подходящият партньор ? Страхът да се сгреши може на първо време да подтикне към предпазливост. Но натискът упражняван върху момичетата е по-голям, най-вече ако са красиви и/или притежават тяло отговарящо на "каноните за красота" в сила. До такава степен, че да се отблъскват предложенията на момчетата(или мъжете) може да стане любимият "спорт" на някои момичета в продължение на няколко години, било то защото вярват още на детската си мечта (в което няма нищо лошо) - "да се запазят за своя вълшебен принц", било то защото не се чувстват готови да прекрачат прагът и очакват да срещнат някой по-опитен и вдъхващ доверие, било то от злонамереност (да се кара да страда силният пол). Обаче, колкото и да е безмилостно, рано или късно срещаме някой, на който имаме желание да "изповядаме своята любов"... Момичетата, които са си опарили пръстите, защото са им направили шантажът : "Ако ме обичаш, значи искаш да спиш със мен!", развиват твърде често препоръчваното от "женския синдикат" поведение в подобни случаи, което се състои в това да се обърнат ролите отказвайки твърдо признаването на своите чувства в бъдещите си връзки, и то каквато и да е истината, от страх да не бъдат накарани да се чувстват задължени да имат сексуални отношения, оставяйки при това да се смята, че не предпочитат никакво обвързване.
Странното привличане, което женското тяло упражнява върху момчетата(мъжете), както и представата им за "недостъпна девственица" (подбно на "малкият им храм"), която момичетата си дават в обществото, се отразяват на личността им в последствие. Така например, човек може да се поддаде на привлекателния чар на своето тяло и еротизмът, който по-голямата част от момичетата развиват е съсредоточен именно върху тялото им. По този начин се навлиза в една двойнственост състояща се в поддържането на представата, която искаме да си дадем в обществото, а в интимността си да си позволяваме едно "лудо" бягство, което постепенно клони към разчупване на оковите на тази представа. Поведението става по-импулсивно(преминаване от предсъзнанието към действието, "прескачайки" съзнанието), защото хем имаме желание да поддържаме този лик на икона, поради неговата полза и обществено признание, хем се чувстваме негови затворници. За съжаление, желанието да се освободим разчупвайки го не означава въобще, че ще станем свободни. В действителност, ставаме все по-зависими от своето желание и своето тяло. Това се равнява на освобождаване от една зависимост, за да се попадне в друга, по-опустошителна. Тя може да стигне до там, че да ни превърне в "роби" на нашето желание и на нашето тяло. Интимното желание да отстъпим на някакъв импулс и да се изоставим, усещането за лекотата, с която може да се отървем от добродетелта поддържана от години, плашат. Но възбудата породена от представата, че това е възможно в свят с опростени от въображението и съзнанието правила, го превръща бързо във фантазъм. Става въпрос, за фантазъм свързан със "забрана", доколкото си го забраняваме сами в действителност. Този вид фантазми са подхранвани от страхът, а неговите подтискащи ефекти са премахнати от възбудата свързана с тези фантазми. Става въпрос за перверзен фантазъм, не само защото извличаме удоволствие от потъпкването на детската ни мечта и мислейки за обикновена физическа връзка (юношеска любов?), сексуална и без бъдеще, в пълно противоречие с представата, която прокарваме навън, но също и защото искаме да преминем спонтанно към актът под влияние на някакъв импулс. Девствеността в смисълът на моралната добродетел влиза в конфликт с физическата девственост, която сме склонни тогава да направим относителна, чрез съображения от физиологично (анатомично) естество, по-механични, отколкото духовни. За да се нагоди със съзнанието си, човек може да оправдае своето изоставяне с годините на въздържание, но то означава да си служи с интелигентността си, за да се самозалъгва, да си слага капаци на очите и да откаже да види реалността върху перверзността си в лице. Да, много интелигентни хора също могат да й се поддадат, стига да направят много или малко съзнателно този избор. Перверзност и интелигентност не са несъвместими. Трудността да се борим срещу този тип поведение произтича именно от фактът, че се отклонява интелектът, за да се намери оправдание за това поведение. Съзнанието за своята интелигентност и положителнтата представа, от която се ползваме в обществото, могат да станат тогава аргументи, за да преценим, че "можем да си позволим малки отклонения" в поведението си. Не се ли казва, че малките отклонения правят големите недостатъци ? Обстоятелствата и случайни хора биха могли понякога да благоприятстват импулсивното преминаване към актът.
Проблемът идва до голяма степен от фактът, че срещу своите фантазми и еротизъм сме сами и че те би трябвало да останат в областта на интимното. Значи няма никой, който да ни предпази, когато се готвим да извършим глупост. Да се доверят своите фантазми и сексуалност с цел да се получи съвет е поемане на риск да станем жертва на злонамереността на някой друг. Фактът, че сме съзнателни за съществуването на перверзността в този вид фантазми може да не стигне, за да попречи да се направи непоправимото. Това, за което трябва да сме съзнателни са последствията от този тип поведение върху приятелската ни среда. Уважението, с което другите ни удостояват, зависи много от уважението, което показваме към себе си. Да имаме перверзно и импулсивно поведение дава изключително негативна представа за нас, противоположна на тази, която винаги сме поддържали преди. Да се унижава приемайки да спи с мъж, който изглежда да е противоположност на нея, няма нищо славно за една красива и млада жена, за която се предполага, че изпитва уважение към себе си. Прилича на клише, но такъв е начинът, по който хората виждат нещата. И то без да говорим за това, че този мъж може да се окуражи, за да подтикне други млади жени да отстъпят на неприличните му предложения.
Ако мастурбацията позволява да се избегне изживяването на най-перверзните фантазми, тя трябва да заеме по-важно място в сексуалната култура на всеки от нас. Не щете ли, в нашето общество ни карат да се чувстваме виновни, било то чрез религията или чрез маркетингови продукти, от които всяка година се печелят милиарди долари в сексуалната индустрия, като "сексуалната свобода". Тази идея, дошла по начало от движението на хипитата, които са се възпротивили срещу консуматорското общество, бързо е била опорочена от хора, дали си сметка колко пари това може да им донесе. Днес, тази идея се е превърнала именно в продукт на консумация. В свят, в който сексът и еротизмът са стока, само наивните вярват на тази утопия. Подкрепата на тази идея за "сексуална свобода", в днешните условия, означава да се работи за поддържането на тази долна индустрия. Така се подтикват младите да имат възможно най-рано сексуални отношения, преди да са достигнали интелектуалната зрялост или просто зрелостта, за да ги манипулират по-лесно и карайки ги да се чувстват виновни да мастурбират. "Сексуалната свобода" е като комунизмът. Това е красива идея, доколкото разклаща конформизмът на хората и позволява подлагане на съмнение, но в настоящото си приложение, тя може да доведе само до човешка мизерия и падение. Значи би трябвало да се намери по-адаптирано средство към днешната ситуация и което да не слугува на търговци от всякакъв вид. 80% от търсенията по Интернет засягат сексът; собственикът на един сайт за аматьорски снимки, който е сложил приятелките си на него за "комат хляб", е печелил средно по 2.000€ на ден!, когато интересът към аматьорските снимки избухваше в нетът. Тези цифри дават по-конкретна представа за икономическата облага, която извличат тези мръсници, които подчиняват тялото, чрез парите, в името на "сексуалното освобождение". Да се приемат правилата на тяхната игра, означава да се стане техен съучастник. А те разчитат много на онези от нас, които ще се покажат чувствителни към красиви думи като "свобода", за да наемат хора, под претекст, че защитават известна интелигентност и форма на иск. Вярвайки, че продкрепяме съществуването на една красива антиконформистка и антиконсуматорска идея, превръщаме своето собствено тяло и своите отношения в продукт на консумация и поддържаме една абсурдна система. Самото търсене на обикновеното удоволствие, извън всякакво обвързване и отговорност, е консуматорско поведение и разкрива донякъде напреднала степен на кондиционирано съзнание. Да се говори за "сексуална свобода" като реалност произтичаща от завоеванието на една "сексуална революция" си е интелектуална порнография и проституция, която цели да манипулира младежи изгубили ориентация в едно общество, което разруши семейната структура и което практикува дискриминация при наемането на работа спрямо тях. Дава им се шепа стотинки в ръцете, за да ги накарат да повярват в някаква финансова независимост и да ги измамят по-лесно.
Прозорливи журналисти бяха попитали един режисьор на порно филми върху луксозен кораб в Кан : "Какво е непристойно според вас ?". Отговорът бе : "Парите". Да, това е вярно, но това е истина, която прикрива друга, защото не работят ли в името на парите тези режисьори ? Те ще ви кажат, че не. Вярвайте на когото искате ! Денят, в който хората престанат да дават пари за секс, наистина ще бъдат премахнати веригите, които оплитат женското тяло. Но този ден няма да дойде скоро, а жените не са въвлечени още в ефикасна борба срещу тиранията на "силният пол" и властта на парите. За да се освободят от нея, трябва да се отказва всичко, което се заплаща свързано със сексуалното удоволствие и което клони да го превърне в стока. И за това, жените трябва да намерят съюзници между мъжете, иначе е предварително загубена борба, защото тя ще противопоставя винаги единият пол на другият. Да се отказват "спонтанни" импулсивни сексуални отношения е също форма на борба, защото те ни тласкат постепенно към хора излъчващи противоположна на нас представа, което може да стане един вид толерантност. Нищо не пречи повече тогава някой ден да не сме доведени по силата на обстоятелствата да приемем сексуална връзка с когото и да е срещу пари, ако ни предложеха, дори случайно. Ако си представим идеалната сексуална свобода, тази която би се опълчила на комерсиалната логика подчиняваща човешките отношения и тела на парите, тя би се борила срещу перверзността, защото тази последната води до заробването на телата. Тогава мастурбацията трябва да се приеме като част от нашата сексуална култура, като средство за отприщване и отдушник на най-перверзните ни фантазми. Изхождайки от принципът, че изживяният фантазъм не е повече такъв, да се изживява един перверзен фантазъм е все едно, че сме решили да извършим някаква глупост само, за да се отървем от стресът причинен от страхът да извършим тази глупост. Този вид поведение се развива в детството и кондиционира в последствие нашето сексуално поведение. За да се бори човек, трябва да се обвърже и да търси подкрепата на други хора готови да се обвържат с него. Избирайте връзките си спрямо обвързаността, която човекът срещу вас е готов да направи, неговите лични качества и се научете да овладявате страховете си ! Защото винаги те ни възспират, коварни и невидими, да вървим един към друг.
Даниел Милев
превод от френски : Д. Милев, Диян Киров
liberteetudiante.free.fr
