Споменаването на думата вибратор кара повечето хора да си мислят за сексуалните удоволствия на жените. Но тази мисъл изобщо не е минавала през умовете на мъжете доктори, които са изобретили вибратора преди повече от век. По скоро са се интересували от устрйство, което да им спести труда и изтощението на ръцете от лечението на хистерията при жените. Това състояние включва симптоми като неясни, хронични уплаквания при възрастните жени от безпокойство, безсъние, раздразнителност, нервност, еротични фантазии и влажност на вагината. Хистерията при жените била сексуална фрустрация. Историята на вибратора е странна приказка, която включва прозрения в историята на секс-играчките и културните разбирания за женската сексуалност.Преди 20-ти век европейските и американските мъже вярвали, че жените са неспособни да изпитват сексуално желание или удоволстие. Жените от тази ера фактически съдействали за това мнение. Те били възпитавани от обществото да върват, че „дамите” нямат желание за секс и са просто пасивно влагалище за необузданата мъжка похот, която трябва за изтърпяват, за да задоволят съпрузите си и за да имат деца. Не е изненадващо, че тези нагласи довели до голяма сексуална фрустрация при част от жените.
През вековете докторите установявали множество вариации на неуспешни лечения на хистерията ( от гръцки „uterus”). През 13-ти век лекарите съветвали жените да използват дилдо. През 16-ти век омъжените хистерички са съветвани да окуражават похотта на съпрузите си. За съжаление този съвет вероятно не е помогнал на много жени, защото скорошни сексуални изследвания показват, че повечето жени рядко изпитват оргазъм от сексуално сношение, а се нуждаят от директна клиторна стимулация. За лечение на хистерия при незадоволени домакини, вдовици и самотни жени препоръчвали яздене на коне. Това упражнение в някои случаи доставяло достатъчна клиторална стимулация, която водела до оргазъм.
Малко жени открили облекчение в ездата, а и до 17-ти век използването на дилдо също не било вариант, защото арбитрите на благоприличието „демонизирали” мастурбацията като „самобичуване”. За щастие се появило приемливо и надеждно лечение: доктор или акушерка, която „ масажира гениталиите с пръсти, използвайки масло от лилия или минзухари” като лубрикант. Чрез достатъчно генитален масаж хистеричните жени успявали да преживеят внезапно, драматично облекчение чрез „пароксизъм” ( Б. Пр. – речникът ми го превежда като пристъп на болест, смях; припадък, криза :) ). Фактически нито един оторизиран медицински работник не използвал думата „оргазъм”, защото разбира се всички знаели, че жените нямат сексуални усещания и емоции, следователно не е възможно да „стигнат до върха” по време на секс.
До 19-ти век асистираният от лекар пароксизъм бил категорично установен в Европа и САЩ . Това била благодат за много лекари. По това време гледали на лекарите с голямо недоверие. Повечето доктори имали малко и ненаучно обучение и само няколко вида лечения, които наистина давали резултат. Но благодарение на гениталният масаж, хистерията била заболяване, което докторите лекували с голям успех. Това довело до огромен брой жени, които доверчиво и редовно се връщали дори и за допълнително лечение, готови да плащат за процедурата.
Но лечението на хистерията имало и отрицателни страни за лекарите – изморени пръсти от продължителния масаж. В медицинските журнали от 19-ти век се оплаквали, че хистеричките подлагали на изпитание издържливостта на лекарите. Последните споделяли, че имат проблеми с това да масажират терапевтично пациентките си достатъчно дълго, за да стигнат до желания резултат.( За поглед върху лечението на хистерията през 19-ти век гледайте филма “ The road to Wellville”.)
Нуждата е майката на изобретателността – лекарите започнали да експериментират с механични заместители на ръцете си. Опитали голям брой принадлежности за генитален масаж като задвижвани с вода механизми ( предшествениците на днешните масажори за душ) или задвижвани с пара изпомпващи дилди. Но тези машини били тежки, неудобни, ненадеждни и понякога опасни
В края на 19-ти век електричестово става налично за домашна употреба и първите електрически уреди били изобретени - шевната машина, вентилаторът и тостерът. Скоро ( около 1880г.) те са последвани и от електрически вибратор патентован от предприемчивия британски лекар Джоузеф Мортимър Гранвил. Вибраторът е изобретен с деситилетие по-рано от електрическата прахосмукачка и ютия
Вибраторите станали внезапен хит. Те произвеждат пароксизъм бързо, надеждно, безопасно и евтино и толкова често колкото жените си пожелаят. До зората на 20-ти век лекарите губят монопола си над вибраторите и лечението на хистерия, защото жените започнали да си купуват сами необходимите устройства. Появяват се раклами в списания като „ Домашият приятел на жената” , „Шев и бродерия” и много други
Електричеството дава на жените вибратори, но иронично, само след няколко деситилетия почти не им ги отнема. С изобретяването на киното, вибраторите се превръшщат в порнография и си спечелват неприятна репутация. До 1920 г. стават социално неприемливи. Рекламите на вибратори изчезват от потребителските медии. От 1920 г. до 1970 г. се намират изключително трудно.
Но някои изобретения са просто толкова полезни, че оцеляват въпреки опитите да бъдат потиснати. Днес около 25% от жените притежават вибратор и 10% от американските двойки ги използват по време на секс. Само си помислете, че дължим най-популярната секс-играчка на уморените пръсти на лекарите!
Автор : Майкъл Касълман
Превод от английски: Глория Лазарова
flamingosexshop.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар